БЪЛГАРИЯ

Византийски Тропарх от 999 година: Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на
света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно

Известният английски историк проф. Норман Дейвис казва: БЪЛГАРИТЕ СА В ЯДРОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА
ЦИВИЛИЗАЦИЯ с много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече,
според него, когато България е била държава, Европа е ходела права под масата.

Още от най-дълбока древност китайците означават българите с йероглифа БАО със значение: мъдреци, колобри,
хора, общуващи с висшите сили на Вселената и Разума; а днешна България наричат Бао-цзя-лия.

В МАХАБХАРАТА индийски епос, десетки пъти се споменават с възхищение българите, заради които някога Каспийско море се е наричало българско.
Там е отбелязано, че името бълг се е превежда като светлина, мъдрост, духовна и светска власт.

Не трябва да забравяме факта ,че всички съседни държави заграбват историята ни /Гърция , Сърбия, Румъния и Македония, която е неразделна част от
Българската .На нас внушават, че сме малка държава , но помислете все пак преди да кажете това?! Нито по площ нито по Дух сме малки.Не се унижавайте! Бъдете Горди Българи.

Сега да преминем през историята след царуването на Симеон Велики.Тук няма да описвам последователно цялата история.
Надявам се ,че сте разбрали моята цел ?! А тя е : Да напомня на всички българи, че трябва да бъдат горди и да градят бъдещето
не забравяйки великата си история.Народ без история е като дърво без корени !

След цар Симеон на престола е неговият втори син Петър.Защо не първият това го знае само Симеон.
Но тук веднага трябва да добавя ,че Боян Мага ,както е известен е първородния син на Симеон.
Той полага основите на Богомилството.
Цар Петър /927- 969 г./ е най-дълго управлявалият български владетел цели 42 години.
В народни летописи се казва, че неговото време е било време на мир и благоденствие. След смъртта си Петър бил канонизиран за светец.
В края на неговото управление България е нападната от Византия
Император Йоан I Цимисхи завладява източните български земи той "... се погрижил за крепостите и градовете край бреговете на реката (Дунав) и като им оставил достатъчно охрана..."
Какво става обаче с останалите български земи? Онези в Тракия, вкл. Пловдив, Цимиски подчинява по същото време.
Синовете на цар Петър, Борис и Роман били отведени в Константинопол.
След смърт на император Йоан I Цимисхи (11 януари 976 г.) в Византия започва гражданска война и двамата братя успяват да избягат.
Но на Българската граница Цар Борис е убит по погрешка от един глухоням български граничар, заблуден от византийските му дрехи. Роман е отведен при Самуил и е коронясан за български цар (978 г.).
Новият цар се установява в Скопие, където създава и манастира "Св. Георги Бързи". Така след падането на Велики Преслав (971 г.) през 978 градът Скопие става столица на българското царство
Начело на държавата са цар Роман и Самуил защото българските успехи навярно още тогава са свързани най-вече с даровития и енергичен Самуил.
През 991 г. Василий II подновява ударите срещу България, като в една битка още същата година е пленен Роман. Царят е хвърлен в затвора, а властта изцяло остава в ръцете на Самуил.
Самуил приема царската титла едва след смъртта на цар Роман (997 г.).
Всички действия на Самуил са ярко потвърждение, че България се стреми към възстановяването на позициите си отпреди завоеванията на Йоан I Цимиски.
В самия край на X в. цар Самуил предприема голям поход на югозапад. През 998 г., следвайки традиционната българска политика още от времето на
Пресиан I (836-852), Борис-Михаил, Симеон и Петър, Самуил подчинява сръбските племенни държавици.Водеща сред тях тогава е Дукля (Зета, дн. Черна гора).
Войната на цар Самуил с Византия е дълга ,има и победи и загуби.Но битката при Ключ явно се оказва съдбоносна.
Известният гръцки византолог Йоанис Караянопулос, като разсъждава за съдбата на България при великия Самуил, прави следните важни обобщения:
"Дългата, продължила повече от 40 години война, водена и от двете страни така сурово и упорито, показва и нещо друго: народностният
елемент, който водел войната от българска страна, можел лесно, и то задълго, да бъде обладан от въодушевление и дори фанатизъм.
Нека припомним и казаното от британския историк Стивън Рънсиман: "Макар че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде
горда със своята история. Първата българска империя й е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена,
минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония, през Симеон на златния му трон (...); през Борис,
който излязъл пред озарения си от сияние дворец, заобиколен от ангели; през Крум, който (...) вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един
император; през Тервел, влязъл в Константинопол редом с друг император (...); през Исперих и братята му и техния баща, кан Кубрат."

След разгрома на България от Византия дълго време Българите са принудени да живеят в рамките на Византииската империя .
Но както винаги българите не желаят друг да ги управлява и така се стига до цар Петър IV и брат му Асен 1185 г.
Българите вдигат въстание и се освобождават от византииците. Започва историята на България пак ,като самостоятелна държава,
наследница на традиции и култура останали от великите царе Симеон и Самуил.